МВФ: Няма как развитите страни сами да се борят срещу климтичните промени

Публичната помощ и финансирането от правителствата на развитите страни сами по себе си няма да бъдат достатъчни, за да покрият недостига на финансиране по инициативите за борба с изменението на климата в развиващите се страни. Това заяви пред Си Ен Би Си управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева.

Тя е категорична, че са необходими са повече частни инвестиции, за да се помогне на развиващите се страни да постигнат климатичните си цели.

„Никога няма да покрием този недостиг, ако разчитаме на щедростта на богатите страни, тъй като той е твърде голям, за да бъде адресиран с публично финансиране“, каза Георгиева в интервю за медията по време на срещата на върха на ООН за климата COP27 в египетския курорт Шарм ел-Шейх

„Така че най-важното тук и през следващите месеци е да работим неуморно за създаване на възможности за частни инвестиции в развиващия се свят“, добави тя.

Преди срещата на върха Организацията на обединените нации призова за „увеличено финансиране и прилагане на действия“, за да се помогне на уязвимите нации да се адаптират към извънредната климатична ситуация.

„Промените в климата нанасят удар след удар върху човечеството, както видяхме през 2022 г.“, каза изпълнителният директор на Програмата на ООН за околната среда Ингер Андерсен, давайки за пример опустошителните наводнения в Пакистан.

Уязвимите и развиващите се страни ще се нуждаят от между 160 и 340 млрд. долара до края на десетилетието, за да направят промени, свързани с климата, и до 565 млрд. долара до 2050 г., се казва в доклада на ООН.

„Нуждите от адаптиране в развиващия се свят ще скочат рязко до 340 млрд. долара годишно до 2030 г. Въпреки това подкрепата за адаптиране днес възлиза на по-малко от една десета от тази сума“, каза генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.

„Най-уязвимите хора и общности плащат цената. Това е недопустимо“, добави той.

Защо развитите нации трябва да се борят с климатичните промени

В интерес на развитите икономики е да помогнат на развиващите се страни да постигнат целите си по отношение на изменението на климата, каза Георгиева, посочвайки стабилността като ключова причина.

„Ако позволим на климатичните сътресения, отново и отново, да опустошават бедните страни, ние допринасяме за нестабилността, която Европа усеща много силно, особено когато миграционните потоци се увеличават“, каза тя.

„Ако искате вашите икономики да изнасят в тези страни, там трябва да има просперитет и стабилност“, каза Георгиева.

Прекъсванията във веригите за доставки, причинени от събития, свързани с изменението на климата, могат да представляват по-голям риск от този, породен от пандемията, добави тя.

Трябва също така да има по-голям тласък, за да се накарат предприятията в развитите страни да бъдат отговорни за намаляването на емисиите, а данъците и регулациите са инструментите, които правителствата може да използват за тази цел, каза още шефът на МВФ.

„Трябва да признаем, че изоставаме много от позицията, която трябва да достигнем, за да защитим благополучието на нашите деца. Ако погледнете това десетилетие – 2020 до 2030 г. , трябва да намалим емисиите с някъде между 25% и 50%. Те обаче продължават да растат“, добави Георгиева.